„Докъде стигнахме, за какво беше всичко?“ (част II)

(линк към част I)

Имах чувството, че ще го пропусна- на тая улица като че ли само магазинчета и кефенета имаше! Никъде не виждах номерата на входовете, дори много входове не виждах. Само кафенета, магазинчета, кафенета, магазинчета и до горните етажи на сградите кой знае как се стига. Има още

„И ето ти дочака със своите очи да видиш…“

Звънецът би и всички наскачаха да си събират нещата или по-скоро да се запътват към вратата на стаята с вече отдавна събраните оскъдни учебни пособия. Принципно следваше часът на класния, но ‘то се знаеше’ че той ни пуска. Само дето тоя път ни каза: Има още

Докато всичко не бъде наред

-Само не се панирай-скарстрих се сам. Само че май на глас.-всичко ще бъде наред! Всичко… ще… бъде НАРЕД! Чуваш ли, чу ли, чу ли?!? Ти можеш, продължавай! Стегни се, стегни се. Не спирай. Не се панирай! Ей, сеге ще се оправи всичко, всичко ще се нареди, като винаги, то всичко… се… нарежда… не… се… притеснявай…-причерня ми и припаднах. Има още

Бестселър от паралелна вселена

Представете си изненадата ми, когато със сутрешното кафе отворих лаптопа и навсякъде водещите заглавия в новинарските сайтове бяха „Учени от БАН откриха съществуването на паралелните вселени!“. Има още

Ангелът на добротворчеството (eсе)

Сега ако очаквате по всички есеистични рамки да се опитвам да защитя тезата, че, да, Царица Елеонора е ангел на добротворчеството  като  привеждам разни исторически и биографични събития, в които е взимала участие и се е проявявала като „ангел“, то това няма да се случи. Има още