Шегата за най-щастливият човек на Земята

Изведнъж отчаяно трескавата болнична атмосфера беше разкъсана от сравнително млад мъж по бяла риза и спортен панталон, леко намачкани от преживяните часове в чакални и пред операционни, който идва ли не изхвърча от едно от отделенията издавайки гръмки стонове, естеството на чиито характер не можеше да се определи точно. Весели, тъжни, отчаяни,  можеше да се поспори по въпроса. Той се смееше и плачеше едновременно, крачейки решително по коридора и нареждаше на всички наоколо: Има още

Как се запознах с баща си

Беше в далечната, хм, незнам коя година, ама бях на дванадесет. Преди пет години, значи. Всичко беше прекрасно, слънцето грееше, птичките пееха, тревата зелена, а цветята ярки и аз се чувствах щастлив.
Добре, сега сериозно и истината.

Беше зима, мраз Има още

Аз, моя милост и блога ми

Всяко начало е трудно. После пък не става по-лесно.

Специално първият пост в чисто нов бял, празен блог на мен ми е ужасно трудна задача. Какво се казва в първия пост? Чий е този блог- хм, има ли значение, та той е празен. За какво е/ ще е- ние едно планираме, пък то друго се оказва, така че кой знае. Как се започва един блог? Като едно запознанство, може би? Възпитано и със сдържано любопитство. Първо, да ви поздравя. После да се представя и да се надявам, че ще останете?

Има още