Аз, моя милост и блога ми

Всяко начало е трудно. После пък не става по-лесно.

Специално първият пост в чисто нов бял, празен блог на мен ми е ужасно трудна задача. Какво се казва в първия пост? Чий е този блог- хм, има ли значение, та той е празен. За какво е/ ще е- ние едно планираме, пък то друго се оказва, така че кой знае. Как се започва един блог? Като едно запознанство, може би? Възпитано и със сдържано любопитство. Първо, да ви поздравя. После да се представя и да се надявам, че ще останете?

Така, по същество.

Здравейте! Приятно ми е да се запознаем. Или по-скоро приятно ви е да се запознаете с мен. Защото точно в момента, пишейки това аз нямам обратната връзка с вас,  и не бих могла да знам дали въобще ви има такива, читатели на това или пък дали няма интернетът да ми се сбъгяса всеки миг и това никога да не се публикува, че да го видите. Така, че не бих могла да се запозная с вас сега, поне докато не получа обратна връзка. Засега само вие имате удоволствието (или пък не толкова).

Аз, моя милост и блога ми. Аз съм скучно и обикновено момиче, което се чуди какво ще прави с живота си, но не отделя достатъчно време на това чудене и засега си няма и на идея. Така или иначе ние едно планираме, а то друго се оказва.

Моя милост е необоснованото ми самочувствие. Няма страшно, вие сте в безопасност от него зад маската на интернет. В интернет то не се проявява така язвително…

И Блога ми. В това намирам смисъл. Писането. Тоест преди намирах смисъл в писането, но с времето това, което ни задоволявало преди вече е недостатъчно и сега само писане не ми стига.  Искам повече. Искам писането ми да стигне до някого, ако ще и един-единствен читател. Искам рецензии, обективни мнения от непознати любители.

Затова е блога ми. Няма да ви разказвам скучния си плебейски живот. Само ще ви споделям нещо, което тая като много много по-лично- лично „творчество“. Не знам дали имам право да се наричам „творец“ и моите драсканици, написани от любов към самото писане, някаква жалка форма на  „творчество“ (най-вероятно не), но пък ми се иска… А от друга страна в интернет може да се представяш за какъвто искаш, така че…

Но аз няма да ви залъгвам. Всякакви безсмислици , най-често под формата на разкази, които ще откриете в този блог са 100% лично мои. И ще съм ви много, сърдечно, искрено, безкрайно, благодарна и за малкото отделено за тях време и естествено, безценното ви мнение.

А тук е моментът да ви предупредя, че имам склонността (с която усърдно се боря, разбира се) да се отплесквам от темата и да пиша маааалко по-дълги от приемливото постове. Съжелявам. Дано не ви отегча.

Чакам ви да направите обратната връзка, а дотогова
Поздрави, ще се прочетем пак. 😉

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s