Всяка година около 3 милиона артисти се отказват от изкуството!

Всяка година в света около 3 милиона нови творци се появяват. Но повечето от тях се отказват от мечтите си.
В момента някой сяда за пръв път пред бялата страница и пише първите си изречения плод на неговото въображение. Друг се е развихрил и вече трети час не е спирал да удря клавишите, потопен в сцени и размисли, вече ръководени изцяло от героите му. Трети пък слага финалната точка, обляга се успокоен, с олекнало сърце и най-вече ум, удоволетворен от своя вече завършен роман. Може би дори горд, че го е завършил, радостен, усмихва се на брояча на страниците, защото това са 132,5( примерно) негови страници, с изживяванията на неговите герои, това е първото нещо, което е създал!
И усмивката му помръква. Какъв е смисълът? На романа му, че е завършен? Каква е разликата, която този роман прави, след като никой никога няма да го прочете? Въобще реален ли е?- Защото той тръгна да го пише именно, защото героите в главата му не спираха да го ръчкат да им даде живот. Е, успя ли да го стори, след като съдбите им, макар и старателно описани никога няма да напуснат подпапката му Pisano, в папката Razni, в директорията My documents на неговия личен компютър.

А сега затвори очи и се усмихни отново, защото ще си представиш мечтата си като реалност. Твоята книга, четена от десетки, стотици, хиляди, дори защо не десетки хиляди хора.
Представи си фондация.
Фондация, в която всеки да може да си изпрати романа. Романи, не разкази и поезия, защото много повече хора биха прочели 1000 думи разказ, отколкото 100 страници романн.
А в същото време няма нищо по-ужасно от това да разбереш, че твоята книга, която си писал месеци, години дори, твоите идеи и герои не могат да бъдат нищо повече от уърдовски файл на компютъра ти. Който, в допълнение, всеки момент може да се сбъгяса и да изтрие „творчеството“ ти.
Представете си свят, в който изкуството е свободно и навсякъде около нас. Това е нашият свят, нужна ни е само малко смелост.
Идеята е, че фондацията развива онлайн платформа и работи в асоциация с възможно най-много и най-големите български издателства. Пращайки своята творба (не по-малко от 90 страници на уърд, примерно) ти „подписваш договор“ предавайки на фондацията правото да разпространява и продава книгата ти на издателства. Ти си оставаш автора, фондацията е просто нещо като мениджър на творбата ти. По този начин се гарантира публикуването й на първи или трети етап.

Кандидатсване- отворено за всеки български гражданин, по всяко време, без крайни срокове. Изисквания за минимален обем, грамотен български (разбира се, машинописни грешки са абсолютно допустими) и романите да не са били издавани.

Етапи на подбор:

Първи етап- има много себеповярвали си млади автори, които не винаги биха били купени от обикновения читател. На първия етап си отсяват романи, които или са с твърде разпространена тематика, недостатъчно увлекателни, или по някаква друга причина не биха минали за най-апетитно четиво. Хубавата част е, че дори те биват публикувани- в онлайн платформата, където може да ги изпратиш на всичките си приятели, роднини и познати да ги четат, както и може да се превърнат в любими на случайни хора, които попаднат на тях. Тоест, дори да не си литературно светило, романът ти пак ще бъде публикуван и прочетен!(Което е и идеята на тази фондация)

Втори етап- тук вече преминалите творби биват разглеждани от професионални редактори и литературни критици, които оценяват творбата от съдържателна гледна точка, поставят й оценка и дават рецензия. Тази оценка играе роля при следващия етап. Но каквато и да е -честито, книгата ти вече е в професионалния бранш.

Трети етап- Едно от издателствата избира твоя роман и го издава. Как става това? Може би по-бавно, но обезателно. Първо романите се подреждат според оценката, получена на предния етап. Издателствата поемат ангажимента към фондацията да издадават поне един техен роман годишно. Независимо дали има 3 партниращи издателства, които са склонни да издадат 3 романа общо, твоята книга веднъж одобрена седи там докато не се появи в книжарниците. Издателствата заявили най-много книги за издаване на фондацията могат да избират първи от одобрените романи, кои да публикуват- тези с най-високата оценка, с най-популярната тема или които други им харесат най-много. След това останалите избират- издателите могат да не се ръководят по оценките на критиците, те са само ориентировъчни. И в случай, че се притесняваш, че макар и на третия етап, творбата ти може да остане загубена или във вечно изчакване- недей.В случай, че има твърде много одобрени романи и твърде малко и бедни издателства, така че се получи натруване на романи на повече от една-две години, които не са избрани от никое издателство досега, избора на издателите става по-хронологичен ред, като най-старите са с предимство.

Резултат
И накрая имаме- много щастливи писатели-любители, чийто творби са публикувани в общодостъпна онлайн платформа.
Издателства, които имат готов качествен редактиран материал за изнасяне на пазара.
Нови талантливи български автори и техните дебютни романи в книжарниците.

Комисии- идиалистично на доброволни начала.

Комисия първи етап- идеята е, че тук се отсяват книгите по това колко биха били четени и харесвани на общата публика. Тази комисия е най-многобройна, тъй като и творбите са многобройни, при това обемни. Затова тук могат да четат и непрофесионалисти- любители-читатели и студенти по определени специалности, може би след интервю за проверка на общата им култура, и кратък обучителен семинар на тема литература. Може да има двама-трима ръководители, които да са критици или писатели.

Комисия втори етап- Видни български писатели ( след първите години, някои от тях може да са алумни на фондацията, защо не?) и уважавани критици. Идиалистично, отново повтарям, те работят доброволно за фондацията, от любов към българската литература и в името на нейното развитие и обогатяване. Ако не- на хонорар.Може да има и от двата вида, в случай, че няма достатъчно доброволци.

Фондацията може да развие дъщерни такива, които да работят по аналогичен начин с художници, например. И сценаристи и поети и музиканти.

Всяка година в света около 3 милиона нови творци се появяват. Но повечето от тях се отказват от мечтите си.
Нека никой повече не се откаже от изкуството си поради липса на вяра в себе си.
Нека никой писател повече не спре посредата на мисълта си и в пристъп на отчаяние не изтрие всичко до последната запетайка, защото няма смисъл и никой няма да го прочете. Нека успехът в изкуството да не бъда вече само въпрос на късмет. Нека всеки получи своя шанс.

подробна концепция на идеята може да получите, като се свържете с мен 😉

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s