Ако хората се молят на боговете, боговете на кого се молят?

На себе си. На по-силните богове. На измислени свои версии.

Това не е предсмъртно ми писмо, но ако умра отворете него.  Ако не издържа. Или по-скоро издържа. Ако най-сетне направя това, което трябва, а именно сложа край на живота си, за да живее тя-ти, преродена моя версия, която ще водиш живота, какъвто аз не водих, но имах нещастието да зърна в ума си.

Аз не съм бог, дори на каръците и нещастниците, депресираните хиляди по света, дори техен бог не съм. Боговете носят бремето на всички свои поклонници, прегърбват се под него, но не се пречупват, както ме информираха. А щом пиша това, значи аз съм се пречупила.  Така че и тезата ви отпада, аз не съм бог, не съм герой, дори човек престанах да бъда.

Както вече споменах слагам край на живота с убеждението, че в мига в който един  умре, ще се роди същият. Разбирате, както при кралете. Кралят умря, да живее кралят. Или просто както с всичко- умира и отстъпва място на новото. Но аз няма да умирам случайно, умирам с ясното виждане за моя жалък живот: пълен и основно съставен от пропуснати възможности, упражняване на  едни и същи грешки и безнадеждни надежди. Затова искам да съм сигурна, че новата Аз няма в никакъв случай да допусне което и да е от това да се повтори и да се стигне отново дотук. Не, не затова умирам! Аз съм пропилян потенциал. Новата аз трябва да е всичко, но не и това!

Затова тук ще нахвърлям някои препоръки за преродената Аз, които да следва, и ако ги следва усилено да успее да стане това, което може. Защото аз съм сигурна, че трябва да водя от тези животи, които карат хората да зяпват в захлас. Може би дори трябва да стана истински бог. И именно защото съм твърде сигурна в това, но твърде неуспешна, се провалям днес. Огромна тежест  от отговорности лежи върху рамената на преродената ми версия, но ако следва инструкциите ми съм сигурна, че този път няма да се пречупи. Чу ли, преродено Аз? ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!

Плача. Защото искам. Плача на всеки концерт, плача като видя оркестър, плача като видя нотни партитури, плача като чуя мелодия. Поглеждам ръцете си и искам да можех това. Музика. Няма значение дали е музика, но е музика! Започни и не спирай, давай повече от себе си, повече от другите, повече от всички, задмини всички, разбий стереотипа и не спирай, никога не спирай. Нека музиката осмисли живота ти. Може. Или рисуването-като малка обичах да рисувам. Или каквото и да е друго. Но няма такова нещо като хоби-не слушай възрастните. Четенето, рисуването, танцуването, свиренето, писането- не са хобита. Не и за теб. И не трябва. Влагай сърцето, душата и всичката си енергия в това, което правиш. Много, много енергия! Бъде най-добрата в него, стреми се, за Бога, не се срамувай да се стремиш! И не спирай. Защото спреш ли ще се озовеш пак тук. Искам да рестартирам живота си. Започни и никога не спирай. Така бих почнала, ако рестартирам. Аз всъщност го правя- рестарт. Ти си на ход. Трябва да бъдеш най-добрата, защото в противен случай ще се озовеш отново тук.

Първо се научи да казваш искам, после да казваш мога, нищо няма да ти падне от небето, но и нищо няма да се спусне оттам и да ти отнеме това, което сам си дадеш.

Казват, че съдбата преследва свръхчовека. Тебе съдбата не те преследва. Затова  преследвай я ти. Тя не помръдва дори, така че не я чакай да те подгони, а тръгвай след нея. И не спирай, за Бога, каквото и да става не спирай.

Не мисли само за другите, а после само за себе си, не минавай от една крайност в друга, не търси и баланс. Просто прави това,  което трябва да правиш. Не си търси извинения, не си търси допълнения.  Прави това, което трябва да правиш. Винаги се разсейваш, но не се разсейвай. Разсейването е за безделниците и нещастниците, а след мен ти нямаш право на това.

Не слушай другите, никога не ги слушай! Те не смеят. А ти можеш. Като заявиш нещо не се отмятай от думата си. Никога. Колкото и да е… различно. Предизвикателно. Невероятно. Направи го! Казвай да на всички предизвикателства и гордо си носи всички последствия от тях. Да носиш последствия може да е тежко, но именно тази тежест те държи да не те отвее ураганен вятър извън Пътя ти.

Аз само исках да съм повече от другите, затова ти трябва да бъдеш маскисмума. Повече от другите звучи глуповато, неразбрано и неаргументирано, но не означава, че имаш някакви забележителни природни дадености, лизнат си отгоре и прочее. Просто означава да бъдеш един от тези, които са развили потенциала си до краен предел и дори отвъд; създали са си още потенциал и него са развили. Един от тези хора, за които си мислим, че са повече от нас, по-велики от нас, а цялото им величие и обаяние е просто отдадеността и целенасочеността, която ги е довела до техния връх. Един от тези, на които не им липсва дързост и вяра да заявят „Аз мога“ и да го направят. Аз само искам, рядко мога, затова ти трябва да бъдеш.

И няма баланс в този стремеж, няма мир, няма спокойствие, дори конфликт няма-има само фанатична отдаденост. И толкова. Приветствай я. Не се плаши. Последвай я. Тя е твоят единствен избор – именно отказа да й се отдам, липсата на вяра, че мен търси  ме доведоха дотук. Затова не повтаряй, в никакъв случай и при никакви обстоятелства, не повтаряй тази грешка. И никога не се отказвай. Никога не се съмнявай в това, което ти казвам и това, което трябва да правиш. Съмнявай се във всичко останало и всички останали. Но не и в това. Не и в смъртта, не и в жертвата в името на рестарта, не и в предопределеността за успех, която идва с него.

Ти трябва да успееш.

Защото в крайна сметка не можеш да си сигурен – кой си ти? – бог или човек, саможертва или прераждане?

Амин.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s