„Докъде стигнахме, за какво беше всичко?“ (част II)

(линк към част I)

Имах чувството, че ще го пропусна- на тая улица като че ли само магазинчета и кефенета имаше! Никъде не виждах номерата на входовете, дори много входове не виждах. Само кафенета, магазинчета, кафенета, магазинчета и до горните етажи на сградите кой знае как се стига. Има още

„И ето ти дочака със своите очи да видиш…“

Звънецът би и всички наскачаха да си събират нещата или по-скоро да се запътват към вратата на стаята с вече отдавна събраните оскъдни учебни пособия. Принципно следваше часът на класния, но ‘то се знаеше’ че той ни пуска. Само дето тоя път ни каза: Има още