За Люба

Ако се чудите къде сте попаднали- в личния ми блог. Ако се чудите коя съм, ще разберете в процеса на нещата. Ако се чудите какво правя- пилея си времето. Прочетете ми уводния пост, ако не вярвате.

Всъщност няма да ви залъгвам- аз обичам да говоря/ пиша за себе си. И особено обичам, ако някой прояви интерес да ме слуша. Щом сте тук, значи сте проявили, е,не интерес, но една малка сълзлива доза любопитство.

Добре дошли-казвам се Люба (не предполагахте, нали?), но ако можех щях да се казвам по друг начин (или направо да бъда друг човек). Няма да ви отегчавам с повече биографична информация.

Обичам да пиша. Обичам и други неща, като например бездействането, люлеенето на люлки, капучиното, книгите, неходенето на училище, ПИАНОТО и свръх талантливите класически музиканти (то за мен всичките са такива); но не сте тук, за да ви говоря за тях сега. Тук сте, защото сте прочели нещо в блога ми, защо не и две неща, и не дай си Боже, са ви харесали и сте решили да проверите КОЙ седи зад… там това дето сте прочели (дано не е много срамно). С една дума тук сте заради писането ми.

Нямам спомен някога да съм искала да пиша.

В крайна сметка писател не е истинска професия на 24-часов работен ден, а от опцията да застана зад катедрата на мястото на госпожата по БЕЛ ми се повръщаше. Смисъл, хайде стига, кой шестокласник би искал да учител?!? Плюс че не знам как да слагам запетайки правилно и да пиша без греЖки. (единствено технологичния прогрес на компютърните програми с вграден правопис и ярко червено подчертаване ме спасяват от униженията.)

За има няма две-три години вижданията ми за свата тотално се промениха.

Идеята е, че щом разбрах, че една съученичка от новия ми клас пише книги, веднага си казах „Защо и аз да не почна?“. Ако не сте навътре с нещата, повярвайте ми- в началото няма нищо по-лесно от това да напишеш книга. (А после идва и момент, в който не мога името да си напиша  по достатъчно атрактивен начин.)

Та, седнах аз в училищната есен и започнах да пиша. В началото беше странно, но ми носеше невероятно облекчение. Да, точно това е думата. Защото имам нещо, което може би само писателите и шизофрениците имат (Както върви любимата ми мисъл „Писането е обществено приета форма на шизофрения.“)- постоянно блъскащи се идеи, лица, съдби и гласове в главата.  Вкопчват се в съзнанието ти и единственият начин да се отървеш е като… пишеш. Затова и беше облекчение да започна да пиша. От както се помня в главата ми е хаос от измислени лица и събития- променям ги и ги навързвам както ми се иска. И въпреки това, усещането е, че по-скоро те контролират мен, отколкото аз тях.

И така и до днес. Вече не е само облекчение, но и упражнение- опитвам се да ставам по-добра, каквото и да трябва да означава това. (да, трудно ми е-трудно е да се опитваш да ставаш по-добър без да знаеш как, но най-малкото вече се старая да проверявам правописа на по-сложните думи и да слагам запетайки, по-рядко, защото, май, се оказва, че пунктуацията, не е, въпрос, на усет, ами, си има, правила.)

Вече не се плаша от хората в главата си, напротив, търся ги, допитвам се до тях и намирам убежище от скуката на моето жалко съществуване в техните животи. (това звучи много банално.)

Забавно е. Дано знаете за какво говоря. (Ако не знаете пък… е, трудно ще е да ви убедя, че не съм луда, нали, така че просто го приемете.)

ПП. и ако наистина ви харесва как пиша не се занимавайте с глупости, като например да четете това тъпо описание, ами споделете блога с приятелите и неприятелите си.

ПП2: малко general info за блога: цитата на заглавието е от саундтрака на „Кръстникът“, а описанието под него от „Тютюн“. URL-a ми e неспособността ми за измисляне на креативни и запомнящи се URL-и.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s